Очарован от този необикновен свят, Урашима не забелязал как времето лети.

Но накрая всеки се уморява и от най-хубавите неща. Един ден Урашима се замислил за своята малка къща, за родителите си и пожелал да се върне между хората и пак да подхване работата си.

Той отишъл при Дракона и като паднал на колене, рекъл:

— Всемогъщи царю, много съм ти благодарен за гостоприемството. Но време е вече да се върна между хората. Нареди, моля ти се на костенурката да ме отведе.

Драконът, кйто се бил привързал към рибаря, се натъжил, като научил, че той иска да си отиде, и се опитал да го отклони от това му намерение, но напразно.

И за да не наскърби приятеля си, Драконът накарал да повикат костенурката и й наредил да отведе Урашима на земята. После той подал на рибаря едно малко ковчеже и му рекъл:

— Сбогом Урашима. Аз бих искал да де задържа край себе си завинаги. Но нека бъде волята ти. Дръж, вземи това ковчеже за спомен от мене, но добре се пази да не го отвориш. Сбогом!

Урашима взел ковчежето, поблагодарил още веднъж на Дракона за гостоприемството и яхнал костенурката. За миг костенурката го отнесла на брега на морето там, откъдето бил тръгнал преди толкова време, и след като се сбогувала с него със сълзи на очи, тя отново се гмурнала в морето.

Урашима, щастлив, че отново се намерил под синьото небе, поел пътя към своето село. За голямо свое учудване разбрал, че там всичко се било променило.

Той потърсил бедняшката си къща, но няйно място се издигал дворец. Потърсил своите родители, приятелите си, но не намерил никого. Това станало, защото той бил прекарал много, много години в морските дълбини!

Така се скитал отчаян по улиците и хората гледали учудено този млад човек, облечен старовремски.